Опции за Пекин

Опции за Пекин

Blog Article

Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.

Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.

- Аз не съм господар на нейното сърце - почнал да отговаря той, - нека по своя воля си избере юнак.

Гъстите му надвесени вежди, ловджийският поглед на кафените му очи и дългите му от сребърна коприна мустаци, чиито краища лежеха чак на раменете му, придаваха една чудна привлекателност и почтеност на цялата му юнашка снага.

Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.

Навред из пръснатите наблизо и далече околни села и колиби хората вярват, че от върха на тия скали се вижда краят на Бялото море, в което сутрин и вечер се къпе слънцето.

Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:

Начало Литература Време за разкази Време за разкази: Елин Пелин – На ??????? браздата

ВсичкиВизуални изкустваЛитератураВреме за поезияВреме за притчиВреме за разказиМузикаТеатър и киноФотографияГалерии

Аз, волно изтегнат по гръб върху влажна и зелена постилка от див бурен и миризлив здравец, лежа и гледам едрата, мощна и кокалеста фигура на стария Чумак, който седнал край мене, внимателно наведен и гологлав, чисти непогрешимото си шишане. Над високото му, изпъкнало и ръбато чело падат малки потни кичури от сребросива коса и чудесно украсяват това продълговато, сухо, но здраво и червено лице, по което, както всякога, лежеше надменното спокойствие, на една калена и волна душа.

Освен на разкази, Елин Пелин е автор на повестите „Гераците” и „Земя”, на цикъла „Под манастирската лоза”, на стихотворения в проза „Черни рози”, на книгата с хуморески „Пижо и Пендо”.

Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам:

Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата ѝ:

Все по-малко ми се стои в такава връзка, искам поне малко по-добро отношение и взаимност.